« Дял трети. ЗАЩИТА НА АВТОРСКОТО ПРАВО И НА СРОДНИТЕ МУ ПРАВА Глава дванадесета. ГРАЖДАНСКОПРАВНА ЗАЩИТА

Чл. 95.  (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., предишен чл. 94 - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Който наруши авторско право, сродно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване. (2) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. (3) При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението. (4) Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.

Чл. 95а.  (Нов - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., предишен чл. 94а - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение: 1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) от петстотин до сто хиляди лева, като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на  чл. 95, ал. 3 и 4, или 2. равностойността на предмета на нарушението по цени на дребно на правомерно възпроизведени екземпляри. (2) При определяне на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението.

Чл. 95б.  (Предишен чл. 95 - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишен текст на чл. 95 - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Когато произведение, обекти по  чл. 72  или бази данни по  глава единадесета "а"  се използват в нарушение на разпоредбите на този закон, носителят на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може да иска по съдебен ред: 1. (нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) установяване факта на нарушението; 2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишна т. 1 - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) преустановяване на неправомерното използване или забрана за извършване на дейността, която ще съставлява неправомерно използване; 3. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишна т. 2 - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) изземване и унищожаване на неправомерно възпроизведените екземпляри от произведението, обектите по  чл. 72  или базите данни по  глава единадесета "а", както и на негативите, матриците, клишетата и други подобни, предназначени за възпроизвеждане на екземплярите; 4. (доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., предишна т. 3 - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) изземване от употреба на презаписващите, декодиращите и възпроизвеждащите устройства, използвани изключително за извършване на нарушения; 5. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) да му бъдат предадени вещите по т. 3; 6. (нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие. (2) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Изземване по смисъла на ал. 1, т. 3 и 4 може да се иска както по отношение на предмети, намиращи се на определено място, така и по отношение на предмети, намиращи се в търговската мрежа като цяло.

Чл. 95в.  (Нов - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., предишен  чл. 95а  - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) Право на иск по  чл. 95,   95а  и  95б  освен носителите на съответното право и лицата, на които те са отстъпили изключително право за използване, имат и организациите за колективно управление на права и професионалните защитни организации на правоносителите. (2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 2019 г.) Организациите по ал. 1 могат да предявяват искове и да искат налагането на мерки само по повод на права, които са им поверени за управление, съответно за защита. Организациите за колективно управление на права, когато предявяват искове или искат налагането на мерки, не трябва да установяват индивидуални права на управление, съответно за защита, на техните членове, оповестени в списъка по  чл. 94у, ал. 1, т. 10, и на сродните чуждестранни организации за колективно управление на права, вписани в регистъра по  чл. 94г, ал. 3, т. 7. В тези случаи разпоредбата на  чл. 26, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс  не се прилага.

Чл. 95г.  (Нов - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., предишен  чл. 95б  - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) Юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска отговорност за нарушаването на права по този закон, извършено виновно от лицата, които ги представляват, съответно от техни служители или от лица, наети от тях. В този случай вината се предполага до доказване на противното.

Чл. 95д.  (Нов - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., предишен чл. 95в - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Когато ищецът е представил доказателства в подкрепа на исканията си, но е посочил и други доказателства от значение за решаване на делото, които се намират под контрола на ответника, съдът може по искане на ищеца да задължи ответника да представи тези доказателства. (2) Съдът може при условията на ал. 1 по искане на ищеца да задължи ответника да осигури възможност за запознаване с банкови, финансови и търговски документи, които се намират под негов контрол. (3) Ищецът е длъжен да не разгласява съдържащата се в документите по ал. 2 информация. (4) Представянето на доказателство за единично или еднократно неправомерно използване на закрилян по този закон обект се приема като достатъчно основание за прилагане на разпоредбите на ал. 1 и 2. (5) Наличието на обстоятелствата, свързани с твърдяно нарушение, може да се установи и с представянето на доказателства за единично или еднократно неправомерно използване на закрилян по този закон обект.

Чл. 95е.  (Нов - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., предишен чл. 95г - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Съдът може по искане на ищеца да задължи ответника или трето лице да предостави информация относно обстоятелства, които са от значение за решаване на делото. (2) Трето лице по смисъла на ал. 1 е всяко лице, което: 1. държи стоки - предмет на нарушение, или 2. предоставя услуги, водещи до нарушение, или 3. ползва услуги, които съставляват нарушение, или 4. е посочено от лице по т. 1 - 3 като участник в изработването, производството или разпространението на тези стоки или услуги. (3) Информацията по ал. 2 може да включва: 1. имената и адресите на продуцентите, производителите, разпространителите, доставчиците и други лица, които са били преди това държатели на стоките или услугите, както и на предполагаемите разпространители на едро и дребно; 2. информация за продуцираните, произведените, доставените, получените или поръчаните количества, както и средствата, получени за въпросните стоки или услуги. (4) Алинея 1 не се прилага, когато изпълнението и може да доведе до нарушаване разпоредба на друг закон. (5) Разпоредбите на ал. 1 - 3 се прилагат само за действия, които се извършват за пряка или непряка икономическа или търговска изгода.

Чл. 96.  Споровете по този закон са подсъдни на окръжните съдилища.

Чл. 96а.  (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) При нарушение на авторско право, сродно на него право или право по  чл. 93в  или когато има достатъчно данни да се смята, че такова нарушение ще се извърши или някое доказателство ще се изгуби, унищожи или укрие, съдът, по искане на носителя на съответното право или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може, без да уведоми лицето, по отношение на което се иска обезпечителната или привременната мярка за това, да допусне и някои от следните мерки: 1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) забрана за извършване на дейността, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване на произведение, обект по  чл. 72  или база данни по  глава единадесета "а"; 2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) изземване на екземплярите от произведението, от обектите по  чл. 72  или от базата данни по  глава единадесета "а", за които се твърди, че са неправомерно възпроизведени, негативите, матриците, клишетата и други подобни, предназначени за възпроизвеждане на екземплярите, както и други доказателства от значение за доказване на нарушението; 3. изземване от употреба или запечатване на оборудването, за което се твърди, че се използва или ще се използва за извършване на нарушения; 4. запечатване на помещението, в което се твърди, че се извършва или ще се извърши нарушение. (2) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Допускането, налагането и отменяването на обезпечителните или привременните мерки стават по реда на  чл. 389 - 403 от Гражданския процесуален кодекс, с изключение на  чл. 398, ал. 2, изречение първо и доколкото този закон не предвижда друго. (3) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Обезпечителната или привременната мярка забрана за извършване на дейността се налага със съобщаването и от съда. (4) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Обезпечителните или привременните мерки по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се налагат от държавен или частен съдебен изпълнител, който извършва действието едновременно с връчването на съобщението за допускане обезпечението на ответника в тридневен срок от постъпването на молбата на ищеца до съдебния изпълнител. Обезпечителната или привременната мярка, допусната за предотвратяване на предстоящо нарушение, се налага в срок, съобразен с целта и. Иззетото имущество се предава по опис за пазене на ищеца, който може да го използва единствено като доказателствено средство. (5) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Ищецът или негов представител имат право да присъстват и съдействат при налагането на обезпечителните или привременните мерки. (6) (Отм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) (7) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Ако се установи, че наложена обезпечителна или привременна мярка е поискана неоснователно, ответната страна може да иска от лицето, което я е поискало, да и заплати причинените вследствие на обезпечението вреди. (8) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Обезпечителна или привременна мярка по ал. 1, т. 1 може да бъде наложена и по отношение на трети лица, за които има достатъчно данни, че способстват за извършването на дейността, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване. (9) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Носителят на съответното право или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, е длъжен да не разгласява информация, станала му известна при или по повод на мерките по ал. 1.