« Глава десета. ПРАВА НА ПРОДУЦЕНТИТЕ НА ЗВУКОЗАПИСИ

Чл. 85.  Продуцент на звукозапис е физическото или юридическото лице, което организира осъществяването на първия запис и осигурява финансирането му.

Чл. 86.  (1) Продуцентът има изключително право да разрешава срещу заплащане: 1. възпроизвеждането и разпространението на записа; 2. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) вноса и износа в трети държави на екземпляри от записа в търговско количество, независимо дали са произведени законно или в нарушение на правата по т. 1; 3. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) публичното изпълнение, излъчването по безжичен път и предаването и препредаването на записа по кабел; 4. (нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) предлагането по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до записа или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях; 5. (нова - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) преработката и синхронизацията на записа. (2) Продуцентът може да отстъпва с договор отделни свои права по ал. 1 на други лица, в т.ч. автори и изпълнители на записаните произведения.

Чл. 87.  (1) Продуцентът има право да изисква при възпроизвеждането и разпространението на направените от него записи името му да бъде посочвано по обичайния за това начин върху звуконосителите, включително и върху техните обложки и кутии. (2) (Отм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.)

Чл. 88.  (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Възнагражденията на продуцентите на звукозаписи за излъчване по безжичен път, предаване и препредаване по кабел или за публично изпълнение чрез апарати за озвучаване или по друг начин на техни звукозаписи, които са били вече разгласени, се определят и заплащат по начина и реда, предвидени в  чл. 77.

Чл. 89.  (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) (1) Правата на продуцентите на звукозаписи продължават петдесет години след датата на осъществяването на записа. (2) В случай че звукозаписът е бил законно публикуван в срока по ал. 1, времетраенето на правото продължава седемдесет години от това събитие. Ако звукозаписът не е бил законно публикуван, но е бил законно съобщен на публиката в срока по ал. 1, времетраенето на правото продължава седемдесет години след датата на това съобщаване. (3) Сроковете по ал. 1 и 2 започват да текат от първи януари на годината, следваща годината, през която е настъпило събитието, което ги поражда. (4) В случай че договор между продуцента на звукозапис и артист-изпълнител, участващ в записа, бъде прекратен по реда на  чл. 77, ал. 3,   правото на продуцента върху този запис се прекратява от момента на прекратяването на договора с артиста-изпълнител.

Чл. 90.  (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Разпоредбите на  чл. 8,   чл. 18, ал. 3,   чл. 18а,   19,   21,   22,   22а,   23,   чл. 24, ал. 1, т. 1, 3, 6, 8, 11, 12, 13 и 14,   чл. 25, ал. 1, т. 2,   чл. 25а,   26,   32,   33,   34  и  36  се прилагат съответно и относно продуцентите на звукозаписи.