« Глава първа от общественият превоз на пътници

Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Лицензия за извършване на обществен превоз на пътници се издава в случаите, когато лицето по чл. 2, ал. 1 отговаря на изискванията за:

1. благонадеждност;

2. (В сила от 1.01.2001 г.) професионална компетентност;

3. (В сила от 1.01.2003 г.) финансова стабилност;

4. (Заличена – ДВ, бр. 40 от 2002 г.).

Чл. 5. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Изискванията за благонадеждност са изпълнени, когато ръководителят на транспортната дейност на лицето по чл. 2, ал. 1 не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер или не е лишен с влязла в сила присъда от правото да упражнява превозна дейност.

Чл. 6. (1) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Изискванията за професионална компетентност са изпълнени, когато ръководителят на транспортната дейност на лицето по чл. 2, ал. 1 притежава познания и опит, придобити чрез посещения в курсове за обучение или усвоени в транспортната практика, успешно е положил писмен изпит по предмети, определени в приложение № 1 и има най-малко основно образование.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) На успешно положилите изпита по ал. 1 се издава удостоверение за професионална компетентност (приложение № 2). Удостоверението е със срок на валидност 5 години.

(3) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) Валидността на удостоверението по ал. 2 може да се продължи за нов период от 5 години в случаите, когато преди датата на изтичане на валидността на удостоверението притежателят му успешно е положил съответния изпит.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г., предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) Изпитите за професионална компетентност се провеждат от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, като редът и начинът за провеждане на изпитите се определят от ръководителя на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Година

2003

2004

2005

2006

2007

2008

2009

2010

За първи

               

автомобил

2700

3600

4500

5850

6750

7650

8550

9000

За всеки

               

следващ

               

автомобил

1500

2000

2500

3250

3750

4250

4750

5000

Чл. 7. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 108 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Финансово стабилно по смисъла на чл. 4, т. 3 е лицето по чл. 2, ал. 1, което разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира за нормалното стартиране и функционирането на транспортното предприятие, в размер левовата равностойност на сумата в ЕВРО, както следва:

(2) Изискванията за финансова стабилност за лицата по чл. 2, ал. 1 са изпълнени, когато стойността на показателя за оценка на финансова стабилност „Фс“ е по-голяма или равна на единица.

(3) Показателят Фс се определя, както следва:

1. за лицата, които водят двустранно счетоводство:

 

Капитал (определен в левовата

 

равностойност на ЕВРО)

Фс =

_________________________________________________,

 

[левова равно-

[левова равно-

 

стойност на су-

стойност на

 

мата в ЕВРО за + (n – 1) x

сумата в ЕВРО

 

първи автомо-

за всеки следващ

 

бил през съот-

автомобил през

 

ветната година]

съответната година]

където „n“ е броят на автомобилите, а капиталът се определя като „собствен капитал минус невнесен капитал“, изчислен по данните от последния баланс;

2. за лицата, които водят едностранно счетоводство:

 

Дълготрайни материални активи

 

(левова равностойност на ЕВРО)

Фс =

_________________________________________________,

 

[левова равно-

[левова равно-

 

стойност на су-

стойност на

 

мата в ЕВРО за + (n – 1) x

сумата в ЕВРО

 

първи автомо-

за всеки следващ

 

бил през съот-

автомобил през

 

ветната година]

съответната година]

където „n“ е броят на автомобилите, а дълготрайните материални активи са определени като застрахователната сума от застрахователни полици за имущество на транспортните фирми; в този случай се представя и документ за липса на тежести върху същото имущество.

(4) Лицата по чл. 2, ал. 1, за които показателят за оценка на финансовата стабилност е по-малък от единица, следва да представят банкова гаранция в размер, осигуряващ стойност на съотношението, по-голяма или равна на единица.

(5) Лицата по чл. 2, ал. 1 доказват финансова стабилност в следните случаи:

1. при кандидатстване за издаване на лицензия;

2. при увеличаване броя на автомобилите в списъка към лицензията;

3. ежегодно.

(6) Финасовата стабилност се доказва чрез представяне на справка (приложение № 3) с приложени копие от годишния баланс или отчет за приходите и разходите, заверени съответно от одитор или териториална данъчна дирекция по месторегистрация, и банкова гаранция – за случаите по ал. 4.

(7) В случаите по ал. 5, т. 3 документите по ал. 6 се представят в срок до 30 април на текущата година.

(8) При изпълнение на изискванията за финансова стабилност лицата по чл. 2, ал. 1 представят документ от съответната териториална данъчна дирекция за липса на задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт.

Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) (1) Лицата по чл. 2, ал. 1 могат да осъществяват обществен превоз на пътници само с пътни превозни средства, които отговарят на изискванията за транспортна годност.

(2) Транспортната годност на пътните превозни средства се доказва с протокол за преминат преглед за транспортна годност пред регионалните отдели на Държавна автомобилна инспекция (РОДАИ) съгласно приложение № 4.

Чл. 9. (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) Кандидатите за получаване на лицензия подават заявление до министъра на транспорта и съобщенията чрез началника на съответния РОДАИ по образец (приложение № 5) и прилагат следните документи:

1. за лицето по чл. 2, ал. 1:

а) копие от съдебното решение за регистрация;

б) удостоверение за актуално състояние към датата на подаване на заявлението и декларация, че за лицето не е открита процедура за обявяване в несъстоятелност;

в) (изм. – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) документите по чл. 7;

г) свидетелство за съдимост на лицето, назначено да ръководи превозната дейност;

д) (изм. – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) удостоверение за професионална компетентност на лицето, назначено да ръководи превозната дейност, издадено от РОДАИ (приложение № 2);

е) копие от удостоверението за регистрация в „Булстат“;

ж) (изм. – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) копие от нотариален акт за собственост или нотариално заверен договор за наем на използваната гаражна площ;

2. за автомобилите:

а) копие от свидетелството за регистрация на автомобилите;

б) протокол за преглед за транспортна годност на автомобилите, издаден от РОДАИ (приложение № 4);

в) договор за наем или лизинг на автомобилите със срок на действие на наема и лизинга не по-малко от 1 година в случаите, когато лицето по чл. 2, ал. 1 не използва само собствени автомобили;

г) (нова – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) удостоверение за съответствие с одобрен тип, издадено от производителя на превозното средство;

д) (нова – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) документ за наличие на изправен контролен уред за регистриране на данните за движението на моторните превозни средства и за работата на екипажите (тахограф);

е) (нова – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) документ за наличие на изправно устройство за ограничаване на скоростта.

Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2000 г., доп. – ДВ, бр. 40 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) В срок до 30 календарни дни от подаването на заявлението министърът на транспорта и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице издава лицензия (приложение № 6). Неразделна част от лицензията е списък на превозните средства, с които превозвачът ще извършва превозите (приложение № 6).

(2) При настъпване на промени в обстоятелствата по чл. 9 лицето по чл. 2, ал. 1 е длъжно в 14-дневен срок да уведоми писмено органа, издал лицензията.

Чл. 11. (1) Лицензия се издава за срок 5 години.

(2) Лицензията е поименна и не подлежи на преотстъпване.

(3) Не по-късно от 30 календарни дни преди изтичане срока на валидност на лицензията лицето по чл. 2, ал. 1 кандидатства за преиздаването й.

Чл. 12. (1) Лицензия не се издава в случаите, когато:

1. заявлението не е окомплектовано с необходимите документи по чл. 9;

2. издадената лицензия е била отнета през последните две години за нарушения на Закона за автомобилните превози и на тази наредба.

Чл. 13. Правата, произтичащи от лицензията, се прекратяват:

1. по молба на нейния притежател;

2. с прекратяване на юридическото лице;

3. с прекратяване дейността на физическото лице – търговец по смисъла на Търговския закон;

4. с изтичане на срока, за който е издадена.

Чл. 14. Отказът за издаване на лицензия се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 15. (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2000 г.) Министърът на транспорта и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице с писмена заповед отнема лицензията, когато:

1. се установи, че е издадена въз основа на неистински или документи с невярно съдържание;

2. когато отпадне някое от обстоятелствата, необходими за издаването й по чл. 9 и в случаите по чл. 10, ал. 2 при неспазване срока за уведомяване;

3. при повторно извършване на нарушения от един и същи вид на Закона за автомобилните превози или тази наредба.

4. (нова – ДВ, бр. 40 от 2002 г.) са използвани неистински или документи с невярно съдържание при осъществяване на дейността или други нарушения във връзка с ползването.

Чл. 16. Отнемането на лицензията се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 17. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води регистри на лицата по чл. 2, ал. 1, получили лицензия, и на превозните им средства.

Избрано от VipDir