« Глава първа от общественият превоз на пътници
Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Лицензия за извършване на обществен превоз на пътници се издава в случаите, когато лицето по чл. 2, ал. 1 отговаря на изискванията за:
1. благонадеждност;
2. (В сила от 1.01.2001 г.) професионална компетентност;
3. (В сила от 1.01.2003 г.) финансова стабилност;
4. (Заличена – ДВ, бр. 40 от 2002 г.).
Чл. 5. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Изискванията за благонадеждност са изпълнени, когато ръководителят на транспортната дейност на лицето по чл. 2, ал. 1 не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер или не е лишен с влязла в сила присъда от правото да упражнява превозна дейност.
Чл. 6. (1) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Изискванията за професионална компетентност са изпълнени, когато ръководителят на транспортната дейност на лицето по чл. 2, ал. 1 притежава познания и опит, придобити чрез посещения в курсове за обучение или усвоени в транспортната практика, успешно е положил писмен изпит по предмети, определени в приложение № 1 и има най-малко основно образование.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) На успешно положилите изпита по ал. 1 се издава удостоверение за професионална компетентност (приложение № 2). Удостоверението е със срок на валидност 5 години.
(3) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) Валидността на удостоверението по ал. 2 може да се продължи за нов период от 5 години в случаите, когато преди датата на изтичане на валидността на удостоверението притежателят му успешно е положил съответния изпит.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г., предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) Изпитите за професионална компетентност се провеждат от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, като редът и начинът за провеждане на изпитите се определят от ръководителя на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Година |
2003 |
2004 |
2005 |
2006 |
2007 |
2008 |
2009 |
2010 |
За първи |
||||||||
автомобил |
2700 |
3600 |
4500 |
5850 |
6750 |
7650 |
8550 |
9000 |
За всеки |
||||||||
следващ |
||||||||
автомобил |
1500 |
2000 |
2500 |
3250 |
3750 |
4250 |
4750 |
5000 |
Чл. 7. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 108 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Финансово стабилно по смисъла на чл. 4, т. 3 е лицето по чл. 2, ал. 1, което разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира за нормалното стартиране и функционирането на транспортното предприятие, в размер левовата равностойност на сумата в ЕВРО, както следва:
(2) Изискванията за финансова стабилност за лицата по чл. 2, ал. 1 са изпълнени, когато стойността на показателя за оценка на финансова стабилност „Фс“ е по-голяма или равна на единица.
(3) Показателят Фс се определя, както следва:
1. за лицата, които водят двустранно счетоводство:
Капитал (определен в левовата |
||
равностойност на ЕВРО) |
||
Фс = |
_________________________________________________, |
|
[левова равно- |
[левова равно- |
|
стойност на су- |
стойност на |
|
мата в ЕВРО за + (n – 1) x |
сумата в ЕВРО |
|
първи автомо- |
за всеки следващ |
|
бил през съот- |
автомобил през |
|
ветната година] |
съответната година] |
където „n“ е броят на автомобилите, а капиталът се определя като „собствен капитал минус невнесен капитал“, изчислен по данните от последния баланс;
2. за лицата, които водят едностранно счетоводство:
Дълготрайни материални активи |
||
(левова равностойност на ЕВРО) |
||
Фс = |
_________________________________________________, |
|
[левова равно- |
[левова равно- |
|
стойност на су- |
стойност на |
|
мата в ЕВРО за + (n – 1) x |
сумата в ЕВРО |
|
първи автомо- |
за всеки следващ |
|
бил през съот- |
автомобил през |
|
ветната година] |
съответната година] |
където „n“ е броят на автомобилите, а дълготрайните материални активи са определени като застрахователната сума от застрахователни полици за имущество на транспортните фирми; в този случай се представя и документ за липса на тежести върху същото имущество.
(4) Лицата по чл. 2, ал. 1, за които показателят за оценка на финансовата стабилност е по-малък от единица, следва да представят банкова гаранция в размер, осигуряващ стойност на съотношението, по-голяма или равна на единица.
(5) Лицата по чл. 2, ал. 1 доказват финансова стабилност в следните случаи:
1. при кандидатстване за издаване на лицензия;
2. при увеличаване броя на автомобилите в списъка към лицензията;
3. ежегодно.
(6) Финасовата стабилност се доказва чрез представяне на справка (приложение № 3) с приложени копие от годишния баланс или отчет за приходите и разходите, заверени съответно от одитор или териториална данъчна дирекция по месторегистрация, и банкова гаранция – за случаите по ал. 4.
(7) В случаите по ал. 5, т. 3 документите по ал. 6 се представят в срок до 30 април на текущата година.
(8) При изпълнение на изискванията за финансова стабилност лицата по чл. 2, ал. 1 представят документ от съответната териториална данъчна дирекция за липса на задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт.
Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) (1) Лицата по чл. 2, ал. 1 могат да осъществяват обществен превоз на пътници само с пътни превозни средства, които отговарят на изискванията за транспортна годност.
(2) Транспортната годност на пътните превозни средства се доказва с протокол за преминат преглед за транспортна годност пред регионалните отдели на Държавна автомобилна инспекция (РОДАИ) съгласно приложение № 4.
Чл. 9. (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) Кандидатите за получаване на лицензия подават заявление до министъра на транспорта и съобщенията чрез началника на съответния РОДАИ по образец (приложение № 5) и прилагат следните документи:
1. за лицето по чл. 2, ал. 1:
а) копие от съдебното решение за регистрация;
б) удостоверение за актуално състояние към датата на подаване на заявлението и декларация, че за лицето не е открита процедура за обявяване в несъстоятелност;
в) (изм. – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) документите по чл. 7;
г) свидетелство за съдимост на лицето, назначено да ръководи превозната дейност;
д) (изм. – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) удостоверение за професионална компетентност на лицето, назначено да ръководи превозната дейност, издадено от РОДАИ (приложение № 2);
е) копие от удостоверението за регистрация в „Булстат“;
ж) (изм. – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) копие от нотариален акт за собственост или нотариално заверен договор за наем на използваната гаражна площ;
2. за автомобилите:
а) копие от свидетелството за регистрация на автомобилите;
б) протокол за преглед за транспортна годност на автомобилите, издаден от РОДАИ (приложение № 4);
в) договор за наем или лизинг на автомобилите със срок на действие на наема и лизинга не по-малко от 1 година в случаите, когато лицето по чл. 2, ал. 1 не използва само собствени автомобили;
г) (нова – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) удостоверение за съответствие с одобрен тип, издадено от производителя на превозното средство;
д) (нова – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) документ за наличие на изправен контролен уред за регистриране на данните за движението на моторните превозни средства и за работата на екипажите (тахограф);
е) (нова – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) документ за наличие на изправно устройство за ограничаване на скоростта.
Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2000 г., доп. – ДВ, бр. 40 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) В срок до 30 календарни дни от подаването на заявлението министърът на транспорта и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице издава лицензия (приложение № 6). Неразделна част от лицензията е списък на превозните средства, с които превозвачът ще извършва превозите (приложение № 6).
(2) При настъпване на промени в обстоятелствата по чл. 9 лицето по чл. 2, ал. 1 е длъжно в 14-дневен срок да уведоми писмено органа, издал лицензията.
Чл. 11. (1) Лицензия се издава за срок 5 години.
(2) Лицензията е поименна и не подлежи на преотстъпване.
(3) Не по-късно от 30 календарни дни преди изтичане срока на валидност на лицензията лицето по чл. 2, ал. 1 кандидатства за преиздаването й.
Чл. 12. (1) Лицензия не се издава в случаите, когато:
1. заявлението не е окомплектовано с необходимите документи по чл. 9;
2. издадената лицензия е била отнета през последните две години за нарушения на Закона за автомобилните превози и на тази наредба.
Чл. 13. Правата, произтичащи от лицензията, се прекратяват:
1. по молба на нейния притежател;
2. с прекратяване на юридическото лице;
3. с прекратяване дейността на физическото лице – търговец по смисъла на Търговския закон;
4. с изтичане на срока, за който е издадена.
Чл. 14. Отказът за издаване на лицензия се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
Чл. 15. (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2000 г.) Министърът на транспорта и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице с писмена заповед отнема лицензията, когато:
1. се установи, че е издадена въз основа на неистински или документи с невярно съдържание;
2. когато отпадне някое от обстоятелствата, необходими за издаването й по чл. 9 и в случаите по чл. 10, ал. 2 при неспазване срока за уведомяване;
3. при повторно извършване на нарушения от един и същи вид на Закона за автомобилните превози или тази наредба.
4. (нова – ДВ, бр. 40 от 2002 г.) са използвани неистински или документи с невярно съдържание при осъществяване на дейността или други нарушения във връзка с ползването.
Чл. 16. Отнемането на лицензията се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
Чл. 17. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води регистри на лицата по чл. 2, ал. 1, получили лицензия, и на превозните им средства.