« Глава III. Раздел 2 Обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради

Раздел 2 в глава трета от закона за енергийна ефективност разглежда обследването за енергийна ефективност и сертифициране на сгради

 

Раздел II.

Обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради

Чл. 15. (1) Всеки инвестиционен проект за изграждане на нова сграда, реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуваща сграда трябва да съответства на изискванията за енергийна ефективност, предвидени в този закон.

(2) Инвестиционните проекти за нови сгради по ал. 1 с разгъната застроена площ над 1000 кв. м трябва да са съобразени с възможностите за използване на:

1. децентрализирани системи за производство и потребление на енергия от възобновяеми енергийни източници;

2. инсталации за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия;

3. инсталации за централно или локално отопление и охлаждане;

4. термопомпи.

(3) Показателите за разход на енергия и енергийните характеристики на сградите по ал. 1 се определят с наредба на министъра на икономиката и енергетиката и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 16. Обследването за енергийна ефективност на сгради има за цел да установи нивото на потребление на енергия, да определи специфичните възможности за намаляването му, да установи спазени ли са изискванията на чл. 15, ал. 2 и да препоръча мерки за повишаване на енергийната ефективност.

Чл. 17. (1) Сертифицирането за енергийна ефективност на сгради има за цел удостоверяване актуалното състояние на потреблението на енергия в сградите, енергийните характеристики и съответствието им със скалата на класовете на енергопотребление от наредбата по чл. 15, ал. 3.

(2) Сертифицирането за енергийна ефективност на сгради се извършва след обследване за енергийна ефективност.

Чл. 18. Всяка сграда може да бъде сертифицирана, с изключение на:

1. сгради и паметници на културата, включени в обхвата на Закона за паметниците на културата и музеите и на Закона за защитените територии;

2. молитвени домове на законно регистрираните вероизповедания в страната;

3. временни сгради с планирано време за използване до две години;

4. стопанските сгради на земеделски производители, използвани за селскостопанска дейност;

5. производствени сгради;

6. жилищни сгради, които се използват по предназначение до 4 месеца годишно;

7. единични сгради с разгъната застроена площ до 50 кв. м.

Чл. 19. (1) На задължително сертифициране по реда на този закон подлежат всички сгради в експлоатация с разгъната застроена площ над 1000 кв. м.

(2) Освен сградите по ал. 1 на задължително сертифициране подлежат и всички други сгради - държавна и/или общинска собственост, в експлоатация с разгъната застроена площ над 1000 кв. м.

(3) Собствениците на сгради по ал. 1 и 2 са длъжни да изпълнят мерките за повишаване на енергийната ефективност, предписани от обследването за енергийна ефективност, в тригодишен срок от датата на приемане на резултатите от обследването.

Чл. 20. (1) Възложителите по смисъла на чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на територията са длъжни да придобият по реда на този закон сертификат за енергийни характеристики на сградата в срок не по-рано от три и не по-късно от 6 години от датата на въвеждането й в експлоатация.

(2) До издаването на сертификата по ал. 1 енергийните характеристика на сградата се удостоверяват с енергиен паспорт, който е част от техническия паспорт на сградата и удостоверява изпълнението на изискването по чл. 169, ал. 1, т. 6 от Закона за устройство на територията.

(3) Когато при издаване на сертификата за енергийни характеристики на сградата се установят отклонения на показателите, отразени в издадения енергиен паспорт, лицата, които извършват сертифицирането, уведомяват в 5-дневен срок от датата на установяване на нарушението изпълнителния директор на агенцията за предприемане на съответните действия.

(4) Сертификатът за енергийни характеристики на сградата се актуализира във всички случаи на извършване на дейности, водещи до подобряване на цялостните енергийни характеристики на сградата, като:

1. реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на сградата;

2. текущ ремонт на инсталации на сградата;

3. други дейности.

(5) Сертификатът за енергийни характеристики на части от сградата се издава въз основа на общ сертификат за цялата сграда при блокове с обща отоплителна инсталация.

Чл. 21. (1) При продажба на сграда или на части от нея продавачът предоставя на купувача оригинала на сертификата за енергийни характеристики на сградата - в случаите по чл. 20, ал. 1, или съответно оригинала на енергийния паспорт - в случаите по чл. 20, ал. 2.

(2) При отдаване под наем на сградата или на част от нея с договор, подлежащ на вписване по съответния ред, наемодателят предоставя на наемателя копие на сертификата за енергийни характеристики на сградата - в случаите по чл. 20, ал. 1, или съответно копие на енергийния паспорт - в случаите по чл. 20, ал. 2.

Чл. 22. Лицата, които извършват сертифицирането, издават сертификат за енергийни характеристики на сградата, който се придружава с декларация за липса на обстоятелствата по чл. 23, ал. 2.

Чл. 23. (1) Обследването за енергийна ефективност и сертифицирането на сгради се извършва от физически или юридически лица, които:

1. са търговци по смисъла на Търговския закон или по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

2. разполагат с необходимите технически средства, определени с наредбата по ал. 11;

3. разполагат с необходимия персонал - физически лица, определени с наредбата по ал. 11, които:

а) имат завършено висше техническо образование и не по-малко от три години стаж по специалността или завършено средно техническо образование с не по-малко от 6 години стаж по специалността;

б) са положили успешно изпит за придобиване на необходимата квалификация за извършване на обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради в акредитирани по реда на Закона за висшето образование висши технически училища.

(2) Лицата по ал. 1 нямат право да извършват сертифициране на сгради, в случай че те или наетият от тях персонал са участвали при проектирането, изграждането и експлоатацията на съответната сграда или в изпълнението на мерки за повишаване на енергийната й ефективност.

(3) Лицата по ал. 1, т. 3 могат да участват в екипите на не повече от две лица по ал. 1, т. 1 и по чл. 34, ал. 1, т. 1.

(4) Агенцията по енергийна ефективност вписва в публичен регистър лицата по ал. 1 по тяхно писмено искане, като обстоятелствата по ал. 1, т. 1 и 3 се установяват със съответния документ, а по ал. 1, т. 2 и ал. 2 - с декларация на лицето, представляващо търговеца, а по ал. 3 - с декларация на физическото лице - участник в персонала на търговеца.

(5) Агенцията по енергийна ефективност издава на вписаните в регистъра лица удостоверения срещу заплащане на такса, определена с тарифа, приета от Министерския съвет.

(6) Агенцията по енергийна ефективност отказва да впише в регистъра лицата, които не отговарят на изискванията по ал. 1.

(7) Удостоверението за вписване в регистъра или мотивираният писмен отказ за вписване се издават от изпълнителния директор на агенцията при условията и в сроковете, предвидени в Административнопроцесуалния кодекс.

(8) Срокът на валидност на удостоверението по ал. 7 е 5 години.

(9) Отказът за вписване в регистъра подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(10) Агенцията по енергийна ефективност заличава от регистъра лицата, получили удостоверения с право да извършват обследване за енергийна ефективност, при:

1. отпадане на някое от условията по ал. 1;

2. представяне на неверни декларации по ал. 1, т. 2, ал. 2 и/или ал. 3;

3. влязло в сила наказателно постановление за извършено нарушение по този закон;

4. откриване на процедура по обявяване в несъстоятелност или в ликвидация на търговеца.

(11) Обстоятелствата, подлежащи на вписване по ал. 1 - 3, редът за вписване в регистъра и за получаване на информация, както и условията и редът за придобиване на квалификация по ал. 1, т. 3, буква "б" се определят с наредба на министъра на икономиката и енергетиката.

Чл. 24. (1) Сертификатът за енергийни характеристики на сграда е със срок на валидност до 10 години.

(2) Срокът на валидност по ал. 1 започва да тече от датата на издаване на сертификата, а в случаите по чл. 24, т. 18 и 19 от Закона за местните данъци и такси - от началото на годината, следваща годината на издаване на сертификата.

Чл. 25. Условията и редът за извършване на обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради, както и условията и редът за издаване на сертификати за енергийни характеристики и категориите сертификати се определят с наредба на министъра на икономиката и енергетиката и министъра на регионалното развитие и благоустройството.