« Кодекс на труда. Глава XII. Трудово възнаграждание

Глава дванадесета.

ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ
(заплата, удръжки, извънреден труд)

Раздел I.
Общи разпоредби


     

Възмездност на труда

Чл. 242. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден.
     

Право на равно възнаграждение

Чл. 243. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Жените и мъжете имат право на равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. (2) Алинея 1 се прилага за всички плащания по трудовото правоотношение.
     

Регулиране на минималните трудови възнаграждения и обезщетения

Чл. 244. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Министерският съвет определя: 1. минималната работна заплата за страната; 2. видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения и на обезщетенията по трудовото правоотношение, доколкото не са определени с този кодекс.
     

Гарантиране на изплащането на трудовото възнаграждение

Чл. 245. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) (1) При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. (2) Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва.
     

Участие на трудовия колектив при определяне на трудовото възнаграждение 

Чл. 246. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Раздел II.
Системи на заплащане на труда (Загл. изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)


     

Определяне на размера на трудовото възнаграждение

Чл. 247. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Размерът на трудовото възнаграждение се определя според времетраенето на работата или според изработеното. (2) Размерът на трудовото възнаграждение за единица изработка (трудова норма) се уговаря между работника или служителя и работодателя и не може да бъде по-малко от предвиденото в колективния трудов договор.
   

Трудови норми според тяхното съдържание

Чл. 248. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
 

Трудови норми според обсега на тяхното прилагане

Чл. 249. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
     

Определяне и изменение на трудовите норми

Чл. 250. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Трудовите норми се определят с оглед установяване на нормална интензивност на труда. (2) Трудовите норми се определят и изменят от работодателя след вземане на мнението на заинтересуваните работници и служители.
   

Изменение на трудовите норми

Чл. 251. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
 

Подзаконова уредба

Чл. 252. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
   

Право на растеж на място

(Раздел ІІІ "Растеж на място" отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Чл. 253. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
   

Повишаване на основното трудово възнаграждение

Чл. 254. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
     

Други материални стимули за работа в едно и също предприятие 

Чл. 255. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
 

Разширяване на възможностите за обществена изява и духовно стимулиране 

Чл. 256. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Раздел III.
Допълнителни и други трудови възнаграждения (Отм., предишен раздел IV - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)


   

Допълнително трудово възнаграждение при съвместяване на професии и специалности 

(Предишен раздел IV "Допълнителни и други трудови възнаграждения" - ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)
Чл. 257. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
     

Допълнително трудово възнаграждение при вътрешно съвместителство 

Чл. 258. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
     

Трудово възнаграждение при вътрешно заместване

Чл. 259. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъствуващ работник или служител, той ползува правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) От правата по предходната алинея не може да се ползува работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъствуващия. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Заместването по ал. 1 се извършва със съгласието на работодателя и работника или служителя, изразено в писмена форма. Липсата на писмена форма не е пречка работникът или служителят да получава възнаграждението за заместването.
     

Трудово възнаграждение при външно съвместителство

Чл. 260. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работник или служител, който работи по външно съвместителство, получава пълния размер на трудовото възнаграждение за основната работа, както и възнаграждение за работата по външно съвместителство според уговореното между страните.
     

Заплащане на нощния труд

Чл. 261. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет.
     

Заплащане на извънредния труд

Чл. 262. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от: 1. 50 на сто - за работа през работните дни; 2. 75 на сто - за работа през почивните дни; 3. 100 на сто - за работа през дните на официалните празници; 4. 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време. (2) Когато не е уговорено друго, увеличението по предходната алинея се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.
     

Заплащане на извънредния труд при ненормиран работен ден (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Чл. 263. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) За извънреден труд, положен в работни дни от работници и служители с ненормиран работен ден, не се заплаща трудово възнаграждение. (2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) За извънреден труд, положен от работници и служители с ненормиран работен ден през дните на седмичната почивка и през дните на официалните празници, се заплаща трудово възнаграждение в размерите по чл. 262, ал. 1, т. 2 и 3.
     

Трудово възнаграждение за работа през официалните празници

Чл. 264. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.
 

Трудово възнаграждение при непълно работно време

Чл. 265. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
     

Трудово възнаграждение при неизпълнение на трудовите норми

Чл. 266. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Когато работник или служител не изпълни трудовите си норми не по своя вина, получава трудово възнаграждение според изработеното, но не по-малко от уговореното възнаграждение за пълно изпълнение. (2) При неизпълнение на трудовите норми по вина на работника или служителя той има право на трудово възнаграждение според изработеното.
     

Трудово възнаграждение при престой и производствена необходимост

Чл. 267. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) За времето на престой не по вина на работника или служителя той има право на брутното трудово възнаграждение. (2) При престой по вина на работника или служителя той няма право на трудово възнаграждение за времето на престоя. (3) За времето, през което работникът или служителят е изпълнявал друга работа поради производствена необходимост, той получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа, но не по-малко от брутното възнаграждение за основната му работа.
     

Трудово възнаграждение при некачествена продукция

Чл. 268. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) При производство на напълно негодна продукция по вина на работника или служителя трудово възнаграждение не му се заплаща. (2) Когато по вина на работника или служителя продукцията отговаря частично на установените изисквания за качество (частичен брак), размерът на трудовото му възнаграждение се намалява съобразно годността на продукцията. (3) При производство на негодна продукция не по вина на работника или служителя той има право на трудово възнаграждение като за годна продукция.

Раздел IV.
Изплащане на трудовото възнаграждение (Предишен Раздел V - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)


     

Изплащане в пари и в натура

(Предишен Раздел V - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Чл. 269. (1) Трудовото възнаграждение се изплаща в пари. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Допълнителни трудови възнаграждения или част от тях могат да се изплащат в натура, ако това е предвидено в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор.
     

Място и срокове за изплащане

Чл. 270. (1) Трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти доколкото не е уговорено друго. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.
     

Добросъвестност при получаване на трудовото възнаграждение

Чл. 271. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно. (2) Виновните длъжностни лица, които са наредили или допуснали неоснователното изплащане на сумите по предходната алинея, носят имуществена отговорност.
     

Удръжки от трудовото възнаграждение

Чл. 272. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за: 1. получени аванси; 2. надвзети суми вследствие на технически грешки; 3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение; 4. (нова - ДВ, бр. 28 от 1996 г., в сила от 01.03.1996 г.) осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 28 от 1996 г.) запори, наложени по съответния ред; 6. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 28 от 1996 г.) удръжки в случая по чл. 210, ал. 4. (2) Общият размер на месечните удръжки по предходната алинея не може да надвишава размера, установен с Гражданския процесуален кодекс.  

Избрани сайтове  

Най-актуални страници  

  • Община Казанлък Казанлък

  • Екзотични екскурзии

  • Календар имени дни през Юни повече » ...

  • Най-нови обяви

  • Фирма предлага маркови очила внос от Италия
     Слънчеви и диоптрични очила Ferre,Valentino,Dior,Les Copains,Iceberg

  • SPA CENTER MATERRA
    СПА ЦЕНТЪР МАТЕРРА Е ВАШИЯ ОАЗИС ЗА РЕЛАКС И КРАСОТА .

    ПРИ

  • Избрано от VipDir