« Данъчно признат или преобразуван финансов резултат от третиране на транспорта

Данъчно признат ли е разхода от трениране на транспорт или трябва да преобразувате финансовия резултат в края на годината?

Съгласно чл. 294 от Кодекса на труда /КТ/ работодателят може да осигурява на работниците и служителите транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно. Такива разходи при определени условия са данъчно признати, но подлежат на облагане с данък върху разходите по реда на чл. 204 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/. Необходимо е тези разходи да отговарят на изискванията поставени в § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на ЗКПО за социални разходи, предоставени в натура. Едно от изискванията, посочени в определението за социални разходи, предоставени в натура е социалните придобивки да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол /наети лица/. Доколкото се разбира от поставения въпрос, картите за зареждане с гориво на личните автомобили ще се ползват от част от наетите лица. Не е ясно на останалите лица, предоставена ли е възможност да се възползват от алтернативна социална придобивка, /например друга форма на осигурен транспорт/. Когато на една част на наетите лица е осигурена една придобивка, а на други не е предоставена същата или алтернативна се приема, че е нарушено изискването за общодостъпност на социалната придобивка и разходите не могат да бъдат приети за социални по смисъла на ЗКПО.
За данъчни цели се признават разходи, които са определени като задължителни с нормативен акт. Разходите за транспорт от местоживеене до месторабота не са определени като задължителни, а е дадена една възможност на работодателят по своя преценка да осигурява транспорт на наетите лица съгласно посочената по-горе норма от КТ.
В заключение признаването на такива разходи ще зависи от това дали са изпълнени изискванията на определението за социални придобивки в натура или не. Когато разходите не отговарят на критериите за социални разходи, предоставени в натура, те се считат за разходи, несвързани с дейността и за тях е приложима разпоредбата на чл. 26, т. 1 от ЗКПО, т.е. счетоводният финансов резултат подлежи на увеличение с размера на осчетоводените разходи за гориво.