« Данък или личен доход са сумите от третиране на транспорта?

Считат ли се сумите от третиране на транспорта за облагаем личен доход на служителите и дължим ли е данък?

В чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ е регламентирано, че в облагаемия доход от трудови правоотношения се включва трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2 на същия член. В облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват разходите за транспорт от местоживеенето до местоработата за сметка на работодателя, които не подлежат на облагане съгласно ЗКПО (чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ). На основание чл. 210, ал. 1 от ЗКПО не се облагат с данък по чл. 204, ал. 1, т. 2 от същия закон социалните разходи за транспорт на работниците и служителите и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно.
Определение на понятието „социални разходи, предоставени в натура” е дадено в § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗКПО и това са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Освобождаване от облагане с данък върху разходите не се прилага, когато транспортът е осъществен с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии – чл. 210, ал. 2 от ЗКПО. Определение на понятието „лек автомобил” e дадено с § 1, т. 37 от ДР на ЗКПО, което препраща към разпоредбата на § 6, т. 12, буква „а” от ДР на Закона за движение по пътищата.
„Допълнителни автобусни линии” са автобусни линии по утвърдена транспортна схема с режим на движение, осигуряващ възможност за спиране, слизане и качване по желание на пътниците на разрешените за това места, допълващи основните линии на градския транспорт, без да ги дублират напълно (§ 1, т. 38 от ДР на ЗКПО).
В ЗКПО не е въведено ограничение по отношение на това дали транспортът ще се осъществява със собствени или наети транспортни средства, не е ограничен предметът на дейност на предприятията, които ще извършват транспортните услуги или ще отдават под наем превозни средства.
Предвид гореизложеното, ако разходите за транспорт от местоживеенето до местоработата на работниците, могат да бъдат определени като социални разходи по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, не се извършват с лек автомобил съгласно съдържанието на понятието за целите на материалния данъчен закон, документално доказани са по реда на чл. 10 от ЗКПО, ще попаднат в хипотезата на чл. 210, ал. 1 от ЗКПО. В този случай те не се включват в облагаемия доход на лицата по трудови правоотношения на основание чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ.
От описаното в писмото Ви, сумата която като работодател ще предоставяте на част от служителите си за пътни разноски не попада в хипотезата на чл. 210 от ЗКПО. Следователно, в конкретния случай разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ е неприложима и тези суми представляват облагаем доход от трудови правоотношения, които следва да бъдат обложени по реда на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Избрано от VipDir